Западът и останалия свят. Какви са нагласите година след руската инвазия
Мнозизнството от жителите в Европа и Съединени американски щати гледа на спора в Украйна като на битка за народна власт и сигурност. Те възприемат Русия като " нападателна " и " неблагонадеждна ". Европейците не виждат войната като експанзия против прилежаща страна, а като офанзива против целия континент. Европейските общества желаят да видят Русия осъдена, а Украйна да излезе от войната с непокътнати територия и суверенитет.
Тези настройки обаче не се споделят в останалите интервюирани страни. В Турция, Китай и Индия доминира мнението, че Украйна би трябвало да обмисли опцията да жертва територия, с цел да форсира края на спора, а Русия се възприема като стратегически съдружник и сътрудник.
Това са главните заключения от изследване на Европейският съвет за външна политика, озаглавено " Една година по-късно - световни публични настройки по отношение на войната на Русия в Украйна ".
" Различията сред настройките в западните страни и в останалия свят допускат, че преобладаващата роля на Съединени американски щати в интернационалния ред отслабва и че конкурентните сили, които се намират на границата сред демокрациите и автокрациите, ще имат по-ясно изразена бъдеща роля в геополитиката. Такива сили са да вземем за пример Турция, която беше медиатор сред Киев и Москва по договорката за експорт на зърно в Черно море; също и Индия, която по едно и също време тъгуваше с Русия, до момента в който взе участие дружно с Австралия, Япония и Съединени американски щати, в Четиристранния разговор по сигурността ", показват като извод откривателите.
Този отчет се основава на изследване на публичното мнение измежду пълнолетното население, извършено в края на декември 2022 година и началото на януари 2023 година в 10 европейски страни (Дания, Естония, Франция, Германия, Англия, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания) и в пет страни отвън Европа (Китай, Индия, Турция, Русия и САЩ). Общият брой на респондентите е 19 765.
Ето и резултатите:
Европейците към този момент гледат на съветската експанзия не като война в Европа, а като война против Европа. За разлика от настройките през предишното лято, те в този момент са на преобладаващо мнение, че Украйна би трябвало да си върне цялата територия, даже с цената на по-дълга война, повече жертви и емигранти (44% във Англия и 38% в девет страни от ЕС).
22 на сто във Англия и 30% в деветте интервюирани страни от Европейски Съюз споделят, че войната би трябвало да завърши допустимо най-скоро, даже това да значи Украйна да отстъпи територия на Русия.
Същевременно 55 на сто от европейците са решени да не купуват съветски изкопаеми горива, а едвам 24% считат, че приоритет би трябвало да бъде обезпечаването на енергийни доставки от другаде.
В Китай, Турция и Индия доминира убеждението, че войната би трябвало да завърши допустимо най-скоро, даже за сметка на отстъпването на украинска територия на Русия (42%, 48% и 54% съответно). В тези страни подкрепящите териториалната целокупност на Украйна - въпреки това да е еднакво на нескончаем спор, са надлежно 23 на 100, 27% и 30 на 100.
Общественото мнение в западните общества по отношение на Русия се е влошило. Останалите световни сили дефинират Москва " мощно " като " съдружник " и " сътрудник " ; руснаците възприемат Съединени американски щати и европейските им сътрудници като " съперници " или " противници " - позиция, която мнозина споделят и в Китай.
Мнозинствата в Съединени американски щати (55%), Англия (64 на сто) и деветте държави-членки на Европейски Съюз (54%) одобряват Русия като " противник ". Гражданите на тези страни (съответно 45%, 57% и 48%) имат извънредно отрицателни настройки по отношение на Русия, определяйки я като " нападателна ". От друга страна, в Китай, Индия и Турция имат вяра, че Русия е или по-силна, или толкоз мощна, колкото настояват, че са я приемали преди експлоадирането на войната. Преобладаващи са настройките (до 79 на сто), че Русия е " съдружник " или " сътрудник " на тяхната страна. 64% от интервюираните в Русия пък виждат Съединени американски щати като " противник ". Същите настройки по отношение на Европейски Съюз и Англия са надлежно 51% и 46 на 100. В Китай, 43% и 40 на сто от интервюираните виждат Съединени американски щати и Англия надлежно като " стратегически противници " ; 37% гледат на Европейски Съюз като " нужен сътрудник ", 34% - като " противник ". Само 9% от китайците възприемат Европейски Съюз като " съперник ".
Защита на демокрацията, отбрана на личната сигурност
Американците виждат поддръжката си за Украйна като отбрана на демокрацията в страната, а европейците – на личната си сигурност. Останалият свят е по-скептичен по отношение на присъединяване на Запада в спора. Само 1 от всеки 5 интервюирани във Англия и 1 от всеки 6 в деветте държави-членки на Европейски Съюз споделят мнението, че американската поддръжка за Украйна е поддръжка за демокрацията в страната.
44 на сто от интервюираните във Англия и 45% в страните от Европейски Съюз възприемат присъединяване на страните си във войната като отбрана на личната си сигурност. Едва 11 на сто от интервюираните във Англия и страните от Европейски Съюз считат, че поддръжката за Украйна произтича от желанието да се отбрани нейната " териториална целокупност ". В Китай и Турция, по-малко от една четвърт считат, че Западът поддържа Украйна, с цел да отбрани нейната територия или народна власт, а в Русия това мнение споделят едвам 15% от запитаните.
Светът припознава единството на Запада, само че мнозина предвиждат, че воденият от Съединени американски щати демократичен ред ще отстъпи световното си владичество през идващото десетилетие.
В Турция (72%), Китай (60%), Русия (59%) и Индия (44%) виждат дребна разлика в политиките на Европейски Съюз и Съединени американски щати към техните страни. Едва на 100 в Русия и 6 на сто в Китай предвиждат световно превъзходство на Съединени американски щати след 10 години. В Европа и Съединени американски щати мнозина чакат двуполюсният свят да се наложи (29% във Англия, 28% в ЕС-9, 26% в САЩ), с два блока, водени надлежно от Съединени американски щати и Китай. Едва 4% във Англия, 6 на сто в ЕС-9 и 9% в Съединени американски щати имат вяра, че Съединени американски щати ще господства.
Нововъзникващите сили са склонни да работят със Запада и останалите страни. В най-голямата народна власт в света - Индия, жителите виждат Съединени американски щати (87%), Европейски Съюз (82 на сто), Англия (79%), Турция (59%) и Русия (79%) като „ съдружници “ или „ сътрудници “. Китай е единствената страна, която считат за „ противник “ или „ съперник “ (75%). И за Турция множеството страни са „ сътрудници “: Съединени американски щати (51%), Китай (47 на сто), Русия (55%) и Европейски Съюз (53%) най-много като нужни „ сътрудници “, с които страната им би трябвало да си сътрудничи стратегически.
Нови суверенни субекти на международната история
" Въз основа на резултатите от изследването, създателите на отчета поддържат тезата, че до момента в който западните водачи показват съветската инвазия в Украйна като борба сред демокрацията и авторитаризма и употребяват отбраната на сигурността и демократичните полезности като апел за наказания против Москва, този разказ не се споделя от жителите в други елементи на света ", се показва в умозаключение.
Тимъти Гартън Аш, Иван Кръстев и Марк Ленард предвиждат поляризация и фрагментация в бъдещия интернационален ред, без връщане към демократичен ред, воден от Съединени американски щати. В този нов свят те считат, че Западът би постъпил добре, в случай че третира Индия, Турция, Бразилия и други световни сили като „ нови суверенни субекти на международната история “. Авторите настояват, че до момента в който тези страни не споделят обща идеология и се разграничават в доста области, техните общества са склонни да си сътрудничат, както се вижда от метода им към спора в Украйна. Авторите вършат умозаключение, че Западът би трябвало да се научи да живее като един от полюсите в многополюсен свят.
В умозаключение:
" Парадоксът на войната в Украйна е, че Западът е по едно и също време по-единен и по-малко авторитетен в света от всеки път ", казва Марк Ленард, съавтор и шеф на ЕСВП.
" Проучването разкрива, че до момента в който множеството европейци и американци живеят в свят преди Студената война, структуриран от борбата сред народна власт и авторитаризъм, мнозина отвън Запада живеят в постколониален свят, концентриран върху концепцията за народен суверенитет ", показва и Иван Кръстев, съавтор и ръководител на УС на Центъра за демократични тактики.
" Констатациите са извънредно отрезвяващи. Трансатлантическият Запад, концентриран към Европа и Съединени американски щати, е по-обединен, само че към този момент не съумява да убеди огромните сили от останалата част на света, като Китай, Индия и Турция. Урокът за Европа и Запада е явен. Спешно се нуждаем от нова история, която е безапелационна за страни като най-голямата народна власт в света - Индия " - е изводът и на Тимъти Гартън Аш, съавтор, професор по Европейски науки в Оксфордския университет, старши теоретичен помощник в института " Хувър ".
Още по темата
Тези настройки обаче не се споделят в останалите интервюирани страни. В Турция, Китай и Индия доминира мнението, че Украйна би трябвало да обмисли опцията да жертва територия, с цел да форсира края на спора, а Русия се възприема като стратегически съдружник и сътрудник.
Това са главните заключения от изследване на Европейският съвет за външна политика, озаглавено " Една година по-късно - световни публични настройки по отношение на войната на Русия в Украйна ".
" Различията сред настройките в западните страни и в останалия свят допускат, че преобладаващата роля на Съединени американски щати в интернационалния ред отслабва и че конкурентните сили, които се намират на границата сред демокрациите и автокрациите, ще имат по-ясно изразена бъдеща роля в геополитиката. Такива сили са да вземем за пример Турция, която беше медиатор сред Киев и Москва по договорката за експорт на зърно в Черно море; също и Индия, която по едно и също време тъгуваше с Русия, до момента в който взе участие дружно с Австралия, Япония и Съединени американски щати, в Четиристранния разговор по сигурността ", показват като извод откривателите.
Този отчет се основава на изследване на публичното мнение измежду пълнолетното население, извършено в края на декември 2022 година и началото на януари 2023 година в 10 европейски страни (Дания, Естония, Франция, Германия, Англия, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания) и в пет страни отвън Европа (Китай, Индия, Турция, Русия и САЩ). Общият брой на респондентите е 19 765.
Ето и резултатите:
Европейците към този момент гледат на съветската експанзия не като война в Европа, а като война против Европа. За разлика от настройките през предишното лято, те в този момент са на преобладаващо мнение, че Украйна би трябвало да си върне цялата територия, даже с цената на по-дълга война, повече жертви и емигранти (44% във Англия и 38% в девет страни от ЕС).
22 на сто във Англия и 30% в деветте интервюирани страни от Европейски Съюз споделят, че войната би трябвало да завърши допустимо най-скоро, даже това да значи Украйна да отстъпи територия на Русия.
Същевременно 55 на сто от европейците са решени да не купуват съветски изкопаеми горива, а едвам 24% считат, че приоритет би трябвало да бъде обезпечаването на енергийни доставки от другаде.
В Китай, Турция и Индия доминира убеждението, че войната би трябвало да завърши допустимо най-скоро, даже за сметка на отстъпването на украинска територия на Русия (42%, 48% и 54% съответно). В тези страни подкрепящите териториалната целокупност на Украйна - въпреки това да е еднакво на нескончаем спор, са надлежно 23 на 100, 27% и 30 на 100.
Общественото мнение в западните общества по отношение на Русия се е влошило. Останалите световни сили дефинират Москва " мощно " като " съдружник " и " сътрудник " ; руснаците възприемат Съединени американски щати и европейските им сътрудници като " съперници " или " противници " - позиция, която мнозина споделят и в Китай.
Мнозинствата в Съединени американски щати (55%), Англия (64 на сто) и деветте държави-членки на Европейски Съюз (54%) одобряват Русия като " противник ". Гражданите на тези страни (съответно 45%, 57% и 48%) имат извънредно отрицателни настройки по отношение на Русия, определяйки я като " нападателна ". От друга страна, в Китай, Индия и Турция имат вяра, че Русия е или по-силна, или толкоз мощна, колкото настояват, че са я приемали преди експлоадирането на войната. Преобладаващи са настройките (до 79 на сто), че Русия е " съдружник " или " сътрудник " на тяхната страна. 64% от интервюираните в Русия пък виждат Съединени американски щати като " противник ". Същите настройки по отношение на Европейски Съюз и Англия са надлежно 51% и 46 на 100. В Китай, 43% и 40 на сто от интервюираните виждат Съединени американски щати и Англия надлежно като " стратегически противници " ; 37% гледат на Европейски Съюз като " нужен сътрудник ", 34% - като " противник ". Само 9% от китайците възприемат Европейски Съюз като " съперник ".
Защита на демокрацията, отбрана на личната сигурност
Американците виждат поддръжката си за Украйна като отбрана на демокрацията в страната, а европейците – на личната си сигурност. Останалият свят е по-скептичен по отношение на присъединяване на Запада в спора. Само 1 от всеки 5 интервюирани във Англия и 1 от всеки 6 в деветте държави-членки на Европейски Съюз споделят мнението, че американската поддръжка за Украйна е поддръжка за демокрацията в страната.
44 на сто от интервюираните във Англия и 45% в страните от Европейски Съюз възприемат присъединяване на страните си във войната като отбрана на личната си сигурност. Едва 11 на сто от интервюираните във Англия и страните от Европейски Съюз считат, че поддръжката за Украйна произтича от желанието да се отбрани нейната " териториална целокупност ". В Китай и Турция, по-малко от една четвърт считат, че Западът поддържа Украйна, с цел да отбрани нейната територия или народна власт, а в Русия това мнение споделят едвам 15% от запитаните.
Светът припознава единството на Запада, само че мнозина предвиждат, че воденият от Съединени американски щати демократичен ред ще отстъпи световното си владичество през идващото десетилетие.
В Турция (72%), Китай (60%), Русия (59%) и Индия (44%) виждат дребна разлика в политиките на Европейски Съюз и Съединени американски щати към техните страни. Едва на 100 в Русия и 6 на сто в Китай предвиждат световно превъзходство на Съединени американски щати след 10 години. В Европа и Съединени американски щати мнозина чакат двуполюсният свят да се наложи (29% във Англия, 28% в ЕС-9, 26% в САЩ), с два блока, водени надлежно от Съединени американски щати и Китай. Едва 4% във Англия, 6 на сто в ЕС-9 и 9% в Съединени американски щати имат вяра, че Съединени американски щати ще господства.
Нововъзникващите сили са склонни да работят със Запада и останалите страни. В най-голямата народна власт в света - Индия, жителите виждат Съединени американски щати (87%), Европейски Съюз (82 на сто), Англия (79%), Турция (59%) и Русия (79%) като „ съдружници “ или „ сътрудници “. Китай е единствената страна, която считат за „ противник “ или „ съперник “ (75%). И за Турция множеството страни са „ сътрудници “: Съединени американски щати (51%), Китай (47 на сто), Русия (55%) и Европейски Съюз (53%) най-много като нужни „ сътрудници “, с които страната им би трябвало да си сътрудничи стратегически.
Нови суверенни субекти на международната история
" Въз основа на резултатите от изследването, създателите на отчета поддържат тезата, че до момента в който западните водачи показват съветската инвазия в Украйна като борба сред демокрацията и авторитаризма и употребяват отбраната на сигурността и демократичните полезности като апел за наказания против Москва, този разказ не се споделя от жителите в други елементи на света ", се показва в умозаключение.
Тимъти Гартън Аш, Иван Кръстев и Марк Ленард предвиждат поляризация и фрагментация в бъдещия интернационален ред, без връщане към демократичен ред, воден от Съединени американски щати. В този нов свят те считат, че Западът би постъпил добре, в случай че третира Индия, Турция, Бразилия и други световни сили като „ нови суверенни субекти на международната история “. Авторите настояват, че до момента в който тези страни не споделят обща идеология и се разграничават в доста области, техните общества са склонни да си сътрудничат, както се вижда от метода им към спора в Украйна. Авторите вършат умозаключение, че Западът би трябвало да се научи да живее като един от полюсите в многополюсен свят.
В умозаключение:
" Парадоксът на войната в Украйна е, че Западът е по едно и също време по-единен и по-малко авторитетен в света от всеки път ", казва Марк Ленард, съавтор и шеф на ЕСВП.
" Проучването разкрива, че до момента в който множеството европейци и американци живеят в свят преди Студената война, структуриран от борбата сред народна власт и авторитаризъм, мнозина отвън Запада живеят в постколониален свят, концентриран върху концепцията за народен суверенитет ", показва и Иван Кръстев, съавтор и ръководител на УС на Центъра за демократични тактики.
" Констатациите са извънредно отрезвяващи. Трансатлантическият Запад, концентриран към Европа и Съединени американски щати, е по-обединен, само че към този момент не съумява да убеди огромните сили от останалата част на света, като Китай, Индия и Турция. Урокът за Европа и Запада е явен. Спешно се нуждаем от нова история, която е безапелационна за страни като най-голямата народна власт в света - Индия " - е изводът и на Тимъти Гартън Аш, съавтор, професор по Европейски науки в Оксфордския университет, старши теоретичен помощник в института " Хувър ".
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ